Зависи от настроението! Понякога имам нужда да чета поезия - и да, точно нужда е, физически я усещам. Друг път много по ми подхожда прозата. Но си права, някои хора просто не могат да четат поезия и в това няма нищо лошо По-лошото е, когато някои неможещи да пишат се опитват, че и успяват да са популярни
пс.
За анкетата ще почакаш малко, не знам още как точно става
you have to keep
breaking your heart
until it opens
Не мога да чета поезия! Някой някога ми каза, че е така, защото просто не съм се научила...Не знам...Някак си мисълта, изразена в рима, не я възприемам така сериозно и дълбоко като прозата...Не мога да избягам от усещането за не-спонтанност...
"It's better to burn out than to fade away." (Kurt Cobain)
“Come dance with the west wind and touch all the mountain tops,sail over the canyons and up to the stars and reach for the heavens and hope for the future,and all that we can be and not what we are”
Проза чета повече определено.
Лириката ...чета също, но не ме влече толкова. Нищо че я пиша. Всъщност и двете ги пиша.
Трудна ми е за четене поезията. Да не говорим, че на моменти ми идва твърде лигава.
Поетесата Камелия Кондова е написала :"човек е най-самотен в къщата от проза". Кете Хамбургер пък е казала, че лириката не принадлежи на литературата, защото поезията е набор от екзистенциални изказвания, в които не е застъпена фикционалността / която е един от трите главни критерия за литературност /.
Аз не съм сигурна кое предпочитам. Особено пък в постмодерното ни време, когато жанровете просто преливат един в друг...
Затова толкова харесвам Майкъл Ондатджи- той смесва повествователния жанр с поетичния език и му се получава шедьовър.
Не вийте, псета, аз не съм видение,
кръвта във жилите ми дреме
като в затоплени легла,
ала от сън ме дигна месеца
и рече ми: „Ела”.
Сигурни ли сте, че са съпоставими? Тъй де, освен, че принадлежат към литературата...
Аз чета повече проза. Така се случва - просто отговаря по-добре на нуждите ми в ежедневието. Но не мога да кажа, че я предпочитам - вероятно причините могат да се определят като "практични", а на мен подобен довод не ми изглежда убедителен.
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..." В края на ноември
Ех, покрай безброй изпити по литература и от двете по много съм прочела. Да не говорим от личния интерес Та за това аз поне за себе си по някои критерии предпочитам прозата Макар че, мон дю, Бодлер, Верлен, Маларме, Аполинер, Рембо...имат кътче в сърцето ми.
Гласувах за лириката, защото виждам, че е доста пренебрегната. Но, какво да се прави, не всички могат да четат лирика...Иначе, все още смятам, че не трябва да противопоставяме жанровете .
Не вийте, псета, аз не съм видение,
кръвта във жилите ми дреме
като в затоплени легла,
ала от сън ме дигна месеца
и рече ми: „Ела”.
Така де...и двете.
Не съм срещала човек, който да чете само лирики, бтв.
А пък за поезията - искам я с рима, ритъм и смисъл. Инак не важи. Белите стихове могат да се пишат по 2 за лев. Ай по 1 за лев, ако са от по-добрите.
Прозата наистина е по-всекидневна. Но на нея мога да плача. Пък от стихове изтръпвам.
И от двете имам нужда