Pisobella написа:...
(от тия въпроси ме беше страх много

)
1.Какъв е човекът,който е в сърцето ти? ( без имена и подробности....просто ми го опиши така както го чувстваш :")
Последният, който се задържа там има-няма 5 години, с тенденция никога да не си отиде - висок, топъл... нежен, значително по-голям от мен, с душа на дете, със сърце на лъв, с прякор "Орела", красив до болка, обичан до смърт. Нямах време да разбера дали ме обичаше въпреки това, което съм, или заради него. И никога няма да разбера. Ще ми се да вярвам, че е било второто. Отплеснах се.
2.Какви книги обичаш да четеш ?
Както казва Баташов, "със сУжет". Да има увлекателна история, която да е майсторски разказана. Каква точно - зависи от настроението.
3.Кой ти е любимия автор? А негово любимо произведение и защо?
Карлос Руиз Сафон. Абсолютно, безапелационно. Обожавам стила му, историята, която гради късче по късче и която те омотава до степен да не можеш да отделиш истина, реалност от фикция, да усещаш докосването на героите му, да чуваш стъпките им... История - смислена, заплетена и поглъщаща. Няма друг разказвач като Сафон - изобщо не ми пука какво казват за него. Книгата е "Сянката на вятъра" - единственият истински шедьовър, на който съм попадала скоро и, честно казано, не вярвам, че ще попадна на друг такъв. Препоръчвам я на всеки, който има афинитет към добрата книга. Тази конкретно наистина е "дяволски добра".
Други автори, които харесвам, са Капоти, Стайнбек, от българските - Борис Априлов, за чийто произведения се боря с времето, библиотеките и спомените на съвременниците му, още - Валери Петров, Павел Вежинов, Елин Пелин, Христо Смирненски.
Но определено отличавам Сафон и Борис Априлов. Гении.
ако можеше да се превръщаш в животно,в кое би избрал? И защо?
Не бих. Честно. Не ми изглежда привлекателна идея. По-скоро бих станала невидима за мъничко.
4.Комикси четеш ли?
Все по-рядко. Иначе бях фен на Мики Маус... long ago...
5.Анимации обичаш ли?
Ооо, Шрек (всичките му части), Рататуи, Том и Джери (изключително много!)... май обаче не се сещам за други, които да са ми на сърце.
6.Белотче цъкаш ли?
О, да
В училище даже си бяхме едно постоянно каре, игаехме с най-добрия ми приятел.
7.рисуваш ли? А можеш ли да рисуваш?
Не и на двата. Някога това много ме тормозеше. После свикнах с мисълта, че човек не може да може всичко
8.боровинки обичаш ли ? ( а да береш? ) А за гъбки ходиш ли?
Хъх...да, не, не. Изчерпателна ли бях?
9.Фантазираш ли?
Да, понякога - заплашително много. Все още различавам реалността. В повечето случаи. Заблихосана съм си, и това е.