Стихотворения на форумците

tamerlan · Мнение от **tamerlan** » 12 Окт 2007, 21:01

И отново сложената точка
на запетайка подправям,
от мазохизъм, от обич,
или просто от страх -
че ще останеш единствен
герой и читател на моята книга ,
и макар майстор-циник
в циничния свят
чужд и фалшив ще се тътря
до епилога.
И отново редя безсмислени думи
за да прикрия колко бяха мътни мечтите,
и за да би да изчезнат неловките спомени.
И досадно вкопчен в подхвърлени сламки
възпявам слабостта си,
сякаш е единствено постижимо достойнство.
И отново където сложиш точка с червено мастило,
скришом с молив още две ще добавя
...

svetleto89 · Мнение от **svetleto89** » 07 Ное 2007, 19:44

[url=http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=80108]Недогонени стъпки

Разпилях си нозете от недогонени стъпки.
Отоци получих на всяка страна.
Зашивах сърцето със хиляди кръпки.
Но уви. Не бе достатъчна и тази цена!

Не съумях да те открия в здрача!
Не успях дори да погаля дъха твой!
Когато вятърът убива ме и плача,
аз знам, че сбърках с този завой...

Сама избрах си да гоня безспирно
ураган от бедствия и талази сълзи.
Умря за мен слънцето всемирно.
И с пепел от въглени душата ръми.

Залостени думи зашивам
в мрежа за хищници... Тлеят.
И аз продължавам да умирам...
Докато болките... пак си живеят.[/url]

[url=http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=76488]Под закъснелите листа

Търкулнаха се посивели дните,
изсъхнали под рояк от листа.
И някъде измежду мечтите
се скатахме върху пръстта…

С кал и прах обсипаха ни двама,
а закъснелите листа сърцата ни покриха...
Стана и тревичката на слама,
а мъглите душите ни изпиха.

Подивя гората! Разпиля
всички закъснели листа. Зашумяха!
А любовта се пробуди. Видя
две души, затрупани бяха…

Търкулнаха се посивели дните.
Изсъхна рояк от пъстроцветни листа.
Закъснели тичаха мечтите...
и се гавриха с мъртви сърца.[/url]

Kristo · Мнение от **Kristo** » 07 Ное 2007, 23:35

Тая тема ще ми стане любима...

Дотолкова, че се чудя с кое стихче да започна... бих дал и линкове, но не ми се търси из гугъл... затова ще ги изтипосам двечки

-това е от преди 1,5г.
Ралица

Ти не ми даде шанс да се докажа
Ти не направи опит да ме разбереш
Ти ме накара от всичко да се откажа
И сама поиска любовта ми да погребеш
Ти ме унищожи с студения си поглед
Ти разби разбиранията ми за любов
Ти спря от рано моя полет
И ме направи тъй суров

Кажи защо , защо
Всеки път като те видя те искам
Кажи защо , защо
Всеки ден за мен е по-жесток
Кажи защо
Отмъщаваш на някого чрез мен
Защо се правиш на мой Бог

Ти ме направи да те обичам
Всеки дъх , който поемех беше лъжа
Ти ме накара да напразя всичко
Най-вече любовта
Ти ми показа , че не струвам нищо
Още повече , когато говориш с мен
Ти ме накара да се мразя всеки ден

Кажи защо , защо
Всеки път като те видя те искам
Кажи защо , защо
Всеки ден за мен е по-жесток
Кажи защо
Отмъщаваш на някого чрез мен
Защо се правиш на мой Бог

Нека това е края
На играта ти с мен
Нека да забравя
Всеки минал ден
Нека любовта приключи
Сякаш не е била
Искам от теб да получа
Своята свобода

-"Тази деликатна промяна" - едно от новите ми

На някой да му пука,
за обричащата вечна любов?
Хабейки своите сили, тя пада
със сила върху теб и жесток
тътен в сърцето път си проправя,
и търси слабост в теб.
Когато тя те заговори,
ти не можеш да отметнеш очи,
и когато с думите тя продължи,
на мъртъв искаш да се престориш.
Кажи ми, има ли смисъл поне
да губиш своето слабо сърце
пред някое синеоко момиче?
Кажи ми, страда ли някой за теб
и губи ли своя смисъл поне,
когато искрено казваш, че обичаш?

И с тази деликатна промяна
нещо в теб се заравя и търси покой.
Не стой!
Светът те обича, скъпа,
както "Обичам те!", казваше той.

На един поне му пука
за цялата ви обща вина,
но не хаби своите сили да страда,
а към нова обич протяга ръка.
Сам сред хората път си проправя
и търси някоя нова като теб.
И когато отново имам сили,
аз отново ще вдигна глава.
И когато другите ще са продължили,
аз ще спра и ще победя любовта.
Кажи ми, има ли смисъл поне
да губиш своето слабо сърце,
когато се появи лъч, светлинен, нов?
Кажи ми, има ли там някой за мен
и тя, търси ли и тя някой поне,
както всички ние сега търсим любов?

И с тази деликатна промяна
нещо в теб се заравя и търси покой.
Не стой!
Светът те обича, скъпа,
както "Обичам те!", казваше той.

Lease_One · Мнение от **Lease_One** » 08 Ное 2007, 13:31

Emmanuel Goldstein

wasted youth

Jamesmagno · Мнение от **Jamesmagno** » 09 Ное 2007, 00:54

Намерих цензурниииии!!!!!!!!! Иначе сложих фолклорния цикъл и цикъла със секретите в забранената тема

- http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtop ... 0&start=30 Който няма достъп - да си поиска!

Бохеми

Ние сме бохеми!
Ние не ядеми!
'Гато има пиеме,
'гато няма - пиеме!
Нашите приятелки
курви са ласкателки!
Ний живот творим!
Ний по пейки спим!

Очите на бохема

Какъв покой, зеленина
са твоите листа огрени!
Под теб студената земя
във сенките ти разклонени
косите къпе си в роса,
от пролет нежна осенени.
Из тихата на вид трева
шуми животът възродени...

Ама така просто не е честно - слагам ги, цензурирам ги и т'ва е! Не са толкова вулгарни - гнусни да, но не и вулгарни!

ЦИКЪЛ НА СЕКРЕТА

Носталгия

Спука ми се пъпката.
Свърши унижението.
Изчезна вече тръпката,
изчезна напрежението.
Не съм ужасен вече,
не ме отбягват хората.
Защо гнойта потече,
отвори ми се пората?

Веднъж

Настъпих остаряло лАйно,
дигнА се с интензивност крайна
навред ухание нетрайно,
разкри се древната му тайна...

Фъндъци

В мен нейде жълт сопол покълна,
обля ме - бърна подир бърна,
устата ми е жълта, пълна,
как цял се чувствам, ще повърна!

ВиК

Не съм мингянин черен,
не съм и негър зъл ужасен.
Ликът ми е неверен,
кирта ми прави фейса гнясен.

Миди

Възплътна кал слуха ми пълни
и тъпан слънце не огрява,
безмощни звуковите вЪлни
се спират у стена кафява.

Глисти

Гърчат гъз гноясал глисти,
гости гнусни напористи,
глист към глист чевръст се рови,
шибат се и раждат нови.

Плака

Кой кого е лапал снощи,
зъб нечист с чер нокът пощи?
По чие небце се стича
лепкав клесеца на пича?

Jamesmagno · Мнение от **Jamesmagno** » 09 Ное 2007, 01:18

Мохамед и планината

Ако не съмнеш вече вкъщи,
аз няма пак да спя отвън
и моят няма да се мръщи,
ще спиш и ти спокоен сън.
Аз повече не ща да куцам,
ни теб да гледам плюещ кръв,
щом оня върне се нажмуцан,
развихрил се във огнен стръв.
Аз повече не ще те крия
в килера, в гардероба, в мен,
да лъжа, плача, да ме бие...
Ще си отида някой ден.
Фалшив живот, един и същи,
но искам с тебе да сме "нас".
Ако не съмнеш вече вкъщи,
ще съмвам в твойто "вкъщи" аз.

Jamesmagno · Мнение от **Jamesmagno** » 09 Ное 2007, 01:21

Първи сняг

Сняг заваля.
Киша - Ура!
Мокри лайна
газят деца : )
Тъпча снега.
Тъпча го - да!
Киша ли? - На!
Яж ми крака!

Jamesmagno · Мнение от **Jamesmagno** » 09 Ное 2007, 01:27

На път
Viva V.E.R.D.I.

'Сички сме във буса,
д'еба, много друса!
На гробища отиваме,
после ше запиваме.
Вървим да наблюдаваме
студените жабари
и почест да отдаваме
на труповете стари.

На път 2

Усмихва се угодно
директорката мъзна.
Достатъчно - свободно!
Германецът се лъзна.
Животът им изтече,
потъна им живеца.
Тръгваме си вече,
оставихме венеца.

Jamesmagno · Мнение от **Jamesmagno** » 09 Ное 2007, 01:32

!

Ах, колко си противна!
Ах, колко си ужасна!
Как действаш ми подривно!
Умът ми в миг угасна!
Ах, ти си ненормална!
Ах, вряскаща хлебарка,
Нахална, театрална!
Ах, отвратна лайнарка!
Не мога да те дишам!
Не стой около мене!
Шамар ше ти обриша!
Не пипай мойто семе!
Дъхът си ти отровен
не ща до мен да виеш!
Със нож, със залп топовен
'земИ да се убиеш!
А-А-А-А-А-А-А-
А-А-А-А-А-А-А-А-
А-А-А-А-А!!!!!!!!

Jamesmagno · Мнение от **Jamesmagno** » 09 Ное 2007, 01:36

(Заглавието е фамилията на една моя бивша учителка,
което няма да напиша )

Толкова е тъпа.
К'ва глупост пак ми казва?
Вижда й се пъпа...
Защо си го показва?
Ми тя е бегемот.
Със погледа си празен
се хили кат' идиот,
издава звук омразен.
Млъкни бе. (отегчено и отчаяно)

Jamesmagno · Мнение от **Jamesmagno** » 09 Ное 2007, 01:38

Ръб

Глътнах си дъвката,
спънах се в миндера,
ударих си мръвката,
излезе ми джигера.
Набих си коляното
в ръба на леглото,
леглото голямото,
боли го горкото!

Jamesmagno · Мнение от **Jamesmagno** » 09 Ное 2007, 01:47

Следобед

Когато имам запек,
запре ли ме гъзЪ,
захващам Карeл Чапек,
разсеяно четЪ.
На светлина домашна,
изкуствена и стара,
мълча, току покашлям
и чакам да прокара.
Мълча и чакам тихо.
Фотьойлът и той мълчи.
Мълча и чакам тихо
със празна мисъл и очи.
Търпението ми телесно
прекъсва изведнъж -
комар засвирва неуместно -
аз ставам - гневен мъж.
Навеждам се и със досада
пантофа си безличен хващам,
замахвам и със злоба гада
в отвъдното запращам.
Тамън в седеж да върна
отпуснато телО
и, о, потръпвам бърна,
напъна ме оно!
Към нужника забегнах,
тамън се кандардисах,
когато ме налегна
невинна, тъжна мисъл:
Ако не бях се 'дигнал ядно,
дотук не стигнал бих,
а аз с пантов, с замах и гадно
спасителя крилат затрих...

Jamesmagno · Мнение от **Jamesmagno** » 09 Ное 2007, 01:52

Младеж

Подхвърлям ти топката мъжки, игриво.
Протягаш ръцете си бели.
Тя пада в асфалта, търкулва се сиво.
Пред тебе минА - не виде ли?!
Защо ти са толкова нЕмощни, малки
и двете мизерни ръчици,
бодли безполезни, ръце на весталка,
две жалки крилца на мушица...

Jamesmagno · Мнение от **Jamesmagno** » 09 Ное 2007, 01:53

Седило

Дали ще ида нявга там,
където слънце на огрява,
където глист замислен сам,
балада горестна напява?