Първи период - депресантско стихоплетство с елементи на агностицизъм:
самотен съм...
...като като прасе на селски празник
самотен съм...
...като фюрер в късна пролет
самотен съм...
...като презерватив на тротоара
самотен съм...
...като хуманитар сред инжинери
самотен съм...
...като снайперист пред огледало
самотен съм...
...като циник сред оптимисти
самотен съм...
...като мисионер сред канибали
самотен съм...
...като вазелин сред педерасти
самотен съм...
...като електорат след избор
самотен съм...
...като диригент във дискотека
самотен съм...
...като шум във библиотека
самотен съм...
...като идея сред клишета
самотен съм...
...като храчка сред пустиня
самотен съм...
...като крал пред гилотина
самотен съм...
...като монтек сред капулети
самотен съм...
...като его на отшелник
самотен съм...
...като некадърник сред поети
самотен съм... излез и затвори вратата!
самотен съм... поне да бях различен...
===========================
Едно голямо майната ти, боже
защото пропуснал си това -
властта над омразата е само моя,
както и избора дали да полетя -
кратко, стремглаво и без връщане назад
натурално кръвта си по земята да разлея.
Мъртъв си, но от мен смърди на мърша
в тривиалния и топъл ден...
мъртъв си, и ах как те мразя,
защото беше само в мен...
посветено на един приятел...
==============================
Плитка дупка ще изровя
в клисавата, мокра пръст.
Райграс отгоре ще посея,
и с епитафия ще търся мъст.
Кучета и котки ще подхранват
растящите бурени над мен,
задръж си опрощението и рая,
не разваляй покоя ми със съден ден
==============================
Дни на щастие си заминават,
прах се слива със прахта,
куп въпроси се задават,
все безсилни пред смъртта.
Б страх сковава малка дума,
обвита във бездушен факт -
мимолетна мисъл сред безкрая,
изчезваща сред тъжен мрак.
Посветено на друг приятел
Втори период - крайно неуспешни опити за бели стихове. Както се очаква, депресантски:
Създаден по план,
предвидимо развит,
равен сред първи
със празни съдби.
Признание на търся,
нито пък го давам,
претенции понасям,
но мечтите си не гоня.
В калъпа ми житейски
няма място за двамина,
в самотата е уютно
като в износена обувка.
Не обичам никак
на ново да ухае
и тепърва с мен
болезнено да се напасва.
Не съм пропаднал,
далеч не съм и уникален -
с такива като мен е пълно
като с бълхи
в козината на бездомно куче
===================
Досадни капки овлажняват
русолявото ми теме,
чеша се небрежно
по рядката брада.
Зяпам тъпо в неоновия надпис
развалящ покоя на хъркащият свят.
Безброй желанийца потайни
шават в хорските легла,
успокоени от забравата на тъмнината
и тривиалността на сутринта.
Живот ли е, или е нощен,
аз свидетел ли съм, или прост зяпач?
Лампа светва горе в дясно,
подгизнал е и припряно забързан...
Досадни капки досадни локви пълнят
и досадно мокря си краката
в досаден ден след дълга нощ
=======================
Сърцето ми мазно изстива
забучено на сребриста вилица,
с надежда и страх поднесено
в ъгълчето на житейската трапеза.
Получава само снизходителни погледи
и няколко тестови разреза.
Може би вечерята е вегетарианска,
или ги притеснява липсата на гарнитура?
Кръвта се съсирва, кухнята е затворена.
Никой не го иска, а на мен вече не ми трябва.
Отива да се разлага при другите
в големият контейнер за неуспелите.
Там поне няма да е самотно.
========================
Още те любя, мари зла жено,
на сърце мое черен душманин,
на душа ми клета поробител!
Още линея по лице твое проклето,
от девет кладенци вода преливам,
с девет люти змея в мен се боря,
да видя на него лицемерна усмивка,
с думи лъжовни да се напия!
Ихаааа, Оп-алааа,
нахендрих се,
ами сега?
Това последното е рожба на много бира и концерт на "Балканжи"

