Как би реагирал.. в следната ситуация ... ?

[beberona]

..сцена..тишина, нарушавана единствено от въздействащият глас на актьора пред теб..тъмнина, в която прожектора осветява фигурата на сцената и атмосфера, която те пренася в света на театралното изкуство.
Ти си се потопил като част от публиката в моноспектакъл. Харесва ти играта на актьора и начина по който прави публиката част от спектакъла. Контакта със зрителя е толкова непринуден и става забавно с всяка реплика, която в същото време провокира със своя скрит смисъл и послание. Актьора играе невероятно добре и ти започваш да следиш изцяло мисълта и емоцията му.. той започва да разказва поредната история,
..но в един миг ти усещташ, че той говори конкретно към определен човек в залата. Толкова плавно бе преминаването от театралната пиеса към реалността, че изведнъж чуваш следните думи :
„ Искам да те помоля да спреш да си говориш по телефона и ще ти кажа за твое добро, че :
1во - в театър не се идва по потник,
2ро - театъра не е кино,където можеш да ядеш пуканки и
3то - в театъра не си в хола, където да се държиш както искаш. „
ти и публиката около теб разбирате, че тези думи са насочени към момчето по потник, седящо на втория ред само два реда пред теб, което държи телефона си в ръка.
Изведнъж залата се изпълва с аплодисменти..след силните думи на актьора. Ти също аплодираш, дори може би твоите ръце бяха първите..! Когато отново настъпи тишина актьора поглежда момчето и казва:
„ Затова ще те помоля да напуснеш залата.”
Момчето продължава да седи на мястото си.
Тишина, публиката (около 40-50 души) наблюдава създалата се ситуация.
Актьора продалжава..
“Осветление, моля!“
Момчето седи и не помръдва..
„Моля те напусни залата..“ , продалжава той..
изминават няколко секунди /някои хора чуствайки ги като минути/..
Как би реагирал точно в този момент.. и защо?
Примерни отговори (не задалжителни):

А) Би изразил на глас мнение, че актьора не е прав и не може да изисква това..
Б) Би подкрепил актьора и окуражил на глас момчето да стане..
В) Би си проверил още веднаш телефона дали е изключен..
Г) Би запазил тишината в залата, покрепяйки мълчаливо актьора
Д) Би направил нещо друго..

Истинското развитие на тази ситуация.. след вашите отговори тук във форума..

[Калев]

Определено не бих си изразил мнението на глас. Гласувах за В). Интересна случка наистина. Любопитно ми е да науча какво е станало.

[Richard B. Riddick]

Не мога да попадна в подобна ситуация Аз не ходя на театър

[Търговецът на кристал]

Хаха, това ако не е Баташов, пък на. Най-редовно се случват такива неща при него, миналата година беше направил една мутра на г*з. Само че неговият лаф не е "мобилен", а "дебилен" телефон.
Иначе съм 1000% сигурна, че е било на Секс, наркотици и рокендрол.
Отговор Г. Това си е негова битка и ако не съм се обадила по-рано, за да направя забележка, то защо да го правя сега, след като някой е "повел хорото", един вид.
Баташов е странна птица, не се учудвам и бих го подкрепила. Иска се елементарно уважение към труда на актьора и към останалите в залата.
*ЕДИТ* - Вероятно или момчето си е тръгнало, или е спрял спектакъла - той е способен да го направи и е в правото си да го стори. Иначе, отделно от историята, учудвам се, че публиката е била толкова малко - 50 души за ..., Drugs... в 199 е направо смешно. До миналото лято, когато го гледах за последен път, билетите се разпродаваха почти месец по-рано. Но нищо чудно - Стойчев с пословичната му алчност направи цените практически непосилни (изключвам отстъпките, които също не са особено "щедри"). Имайте предвид, че става дума за 14ти сезон, в който се играе този спектакъл.

[fragile]

Вероятно още преди актьорът да се обърне към публиката или конкретния зрител, щях вече да съм направила забележка... Не знам. Или бих замълчала, ако невъзпитаният човек е седнал далеч от мен. Но при всякакви положения не толерирам такова отношение в кино, камо ли в театър.

[begemot_]

още ли го играе това бе аз го гледах поне преди 4 години... ако е това..
аз не мога да разбера пък като ен му е интересно на човека защо е дошъл...

дали е прав актьора - по принцип разбирам раздразнението му, обаче от друга страна за какво трябва да нарушава удоволствието от играта на другите зрители като се занимава с някакъв.
бих си замълчала

[Brainless Pirate]

Зависи как този човек реагира. Дали си прибира телефона и само си седи, приел е забележката и чака да продължи постановката, или почва да отговаря нагло на актьора.

[sientelo]

Аз бих избрала отговор Г, така би се получил дори реален спектакъл диалог между актьора и зрителя,пък и това не е пазар за да се меся след така стеклите се вече обстоятелства

[Trisha]

Аз също избрах Г, мн интересна ситуация наистина, любопитна съм да резбера какъв е краят

[inaccessibility]

не знам, бих си помислил, че е малко глупаво да молиш момчето да излезе, но не бих го изразил гласно сред публиката...

предполагам обаче ще си помисля, че и това е някаква постановка, за да провокира публиката да бъде още по-съпричастна към играта...

във всеки случай ми се струва леко тъпо... може би защото не съм разбирач в театралното изкуство

[Crematory]

Не бих се намесила, макар че знам колко е досадно на мястото на актьора.

[beberona]

много благодаря за мненията и гласуването ... ще постна продължението в неделя

[THE_PARASITE]

Отговор "Б" от мен !

[castelo]

Или Г или Б, не съм сигурен как точно бих реагирал. Ако съм много близо до момчето, може би бих го подканил да напусне. Иначе не бих се провикнал през цялата зала.

Не знам с каква идея отиват такива хора на театър. Преди години един приятел беше завел гаджето си на театър и после сподели с нас, как са се натискали, къде и е бъркал и т.н. Опитахме се да му обясним, че е много грозно и некоректно спрямо актьорите, защото това не е кино... Не ни разбра много много

[Александър]

Това е известен случай, разказваше го Малин Кръстев.
Какво ще направя - ами нищо няма да направя, цялата ситуация е абсурдна. Не мога да оправдая зрителя, но не мога да оправдая и актьора. Спомням си в едно интервю Лили Иванова се дивеше на московчани, които ходели на театър със специални обувки, носени в торбичка, за да се сменят с другите обувки. Това пробужда фундаменталния въпрос: е ли театърът масово изкуство, или е елитарно?