Османската империя обаче не ги пуска. Гнила и немощна, но здраво субсидирано от Запада (Англия, Франция и т.н.) империята с последни сили стиска всяко парченце земя, макар и населена предимно от българи. Без парите на Запада империята би се сгромолясала. Затова атентаторите решават да взривят "Отоман банк" в Солун, където великите сили влагат парите си.
В пиесата атентаторите ЙОРДАН ПОПЙОРДАНОВ (ОРЦЕТО), ПАВЕЛ ШАТЕВ, КОНСТАНТИН КИРКОВ и ДИМИТЪР МЕЧЕВ не са типичните атентатори. Те не са фанатици. Те обичат живота и до последно се борят със себе си и мисълта, че ще убиват и ще бъдат убити. Георги Данаилов се опитва да надникне в душите на тези хора и да покаже как и защо едни жизнени, млади хора стават атентатори.
Постановката се играе в театър "Сълза и смях". Повече на http://www.salzaismiah.com/index.htm
П.П. Пиесата е наистина затрогваща!
Българите също сме били някога терористи. Важно е да се знае как и защо ставаме такива. Който е чел повече за Солунските атентати, нека да каже дали пиесата отговаря на историческата истина. 
Ти ме уби, разби и анихилира. Ще ми трябват седмици преди да се възстановя наполовина. 
Объркването идва, щото съм изпуснала една река - Черни Дрин. С нея вече картинката е пълна. 
)
С историк не можеш да излезеш на глава за нищо! Някои биха те убедили че Македония е около Одрин, по византийско време... 
