Министерски съвет одобри проект на меморандум за сътрудничество между правителствата на България, Гърция и Русия за реализацията на проекта за строителство на нефтопровода Бургас - Александрополис. Това съобщи правителственият говорител Димитър Цонев.
Той уточни, че с този меморандум отпадат квотите за участие на държавите при изграждането на нефтопровода и е приета позиция, че той ще се изгражда изцяло на пазарен принцип. Днес правителството прие и проект за меморандум между правителствата на Македония България и Албания за изграждане на нефтопровода Бургас - Вльора. Той ще бъде изграждан също изцяло на пазарен принцип. Очаква се двата меморандума да бъдат подписани до средата на месец декември.
Въпросният нефтопровод ще минава и през Странджа
АНАЛИЗ
После ще бъде скъпо*
Димитър БЪЧВАРОВ
За съвременните национални бизнес-проекти е характерен стремежа да се извлича максимална полза при минимално въздействие и отнемане от околната среда. При производството на един електронен чип от природата се взимат само няколко грама, а се печелят стотици долари. От тук нататък самата девствената природа ще бъде източник на все по-големи печалби. Защото тя ще става все по-малко, все по-търсена и все по-ценна. Проектите разрушаващи природната инфраструктура са проекти на миналия век. Днес те са отживелица.
У нас обаче
на дневен ред отново е петролопроводът Бургас – Александруполис
Досадно и натрапчиво почти 10 години медиите внушават фалшиви въжделения за този проект. Вайканията защо и докога ще се бави осъществяването му създават заблуждението, че изгодите от тръбопровода са безспорни и неподлежащи на обсъждане. Това се подсилва и от факта, че години наред за него се водят преговори на междудържавно равнище. И през цялото време обществото не е информирано за основните икономически, технически и екологически параметри на начинанието. Съвсем рядко и откъслечно в пресата се появяваха неофициални данни според които: стойността на проекта ще достигне 1.8 млрд. лева; тръбата ще е дълга около 300 клм. от които 150 на наша територия; на Бургаския бряг ще се изгради терминал с две корабни места за танкери от 150 хил. тона; ще се извършат мащабни корекции на дъното на залива, за да навлизат съдове с газене от 15 – 18 метра; на брега ще се построят няколко типа цистерни общо за 490 х. куб. метра буферни обеми суровина; количеството на доставяния и преливан от морето на сушата петрол ще се увеличи 10 пъти – от 4.5 на 45 млн. тона годишно; през Странджанско-Сакарския регион ще се прокара инженерна полоса за преминаването на тръбата с обща площ над 30 хиляди декара.
Тези данни дават само бегла представа за мащаба на необратимите въздействия и опасностите за част от природната инфраструктура в Югоизточна България, които ще настъпят при изпълнението на проекта. Те са достатъчни за да се настоява за компетентна експертиза, публична информация за всички рискове, пълна прозрачност и точно адресирана отговорност за решенията и поетите ангажименти от българското правителство. Но обществото ни не направи това. Изглежда че протестите за Иракли са тавана на способността ни да различаваме и да защитаваме някакви стратегически интереси. Особено тягостно е, че инженерните, икономическите и политологическите експертни кръгове също не са в състояние да различат проблемите и да катализират създаването на адекватно обществено внимание по въпросите за Бургас-Александруполис. Всъщност най-важните въпроси изобщо не са зададени. Така обществото е лишено и от най-важните отговори. Например:
Каква е ползата за България?
По принцип националните ползи от подобно съоръжение биха могли да бъдат: усвояването от местни фирми на част от външните инвестиции за построяването му; редовните доставки за вътрешния пазар на суров петрол; трайните работните места за експлоатация и поддръжка на съоръжението; приходите от транзитни такси. Тези теоретични възможности обаче, зависят от това кои ще бъдат инвеститорите. В нашият случай се очаква те да бъдат фирми от Русия, Гърция и България.
Единствено Русия разполага с технологии и опит в строителството на нефтопроводи. Естествено е основният дял от инвестициите ще бъде усвоен от руски изпълнители. Т. е. първата от възможните ползи за България отпада.
Тръбопроводът няма никакво значение за доставките на суров петрол за България, защото отклонения от него на наша територия нито се предвиждат, нито някога ще има потребители по предвиденото трасе. Така втората възможна полза за нас също отпада.
Работните места в българския участък ще бъдат около 160. От тях не по-малко от една трета ще бъдат специалисти с висока и специфична квалификация. Най-вероятно е това да бъдат руски специалисти с опит в поддръжката на руските технологии, с които ще бъде изграден тръбопровода. Обектът ще осигурява не повече от 100 работните места за българи, при това по-ниско платените. Общият икономически ефект от тях няма да надхвърли 1 млн. лева годишно. Вижда се, че тази трета възможна полза е незначителна.
Предварително договорените “роялти” такси за преноса на нефта през българската територия са 1 долар за тон, което е безпрецедентно ниска тарифа. Така приходите от тях няма да надхвърлят 60 млн. лева годишно дори при пълно натоварване на тръбопровода. Най-вероятно е обаче реално от тях да постъпват около 50 млн. лева. Те ще бъдат единствената полза за България.
Какви ще бъдат косвените ползи и за кого?
За Русия директният излаз на руски петрол в Средиземно море означава значително съкращаване на времето и разходите за доставките на суров петрол. Това ще увеличи едновременно конкурентоспособността и печалбите от продажбите на руска суровина на световните пазари. Ще се увеличат и петролните цени на черноморския пазар, защото свърхпредлагането на него рязко ще намалее. От това Русия ще печели над 70 млн. долара годишно. Тя ще печели и от транспортирането на нефта до Бургас в което ще има практически монополно положение. От притежанието на мажоритарен дял в едно стратегическо съоръжение на балканите, Русия освен икономически ще извлече и геостратегически изгоди. От една страна тя ще увеличи политическото си влияние в Гърция и България, а от друга страна ще намали конкурентния натиск на доставките по трасето Баку – Джейхан.
Гърция също ще има значителни изгоди извън директните постъпления от тръбопровода. Тя ще владее изцяло морския превоз до потребителите в Европа. Приходите от него далеч ще надхвърлят тези от тръбата. Освен това Гърция ще бъде крайна дестинация на транзитирания нефт и ще има гарантирани доставки на суровина за своите рафинерии. С построяването на нова рафинерия в Александруполис, Гърция ще бъде без конкуренция на средиземноморския пазар на горива и петролни продукти. Това ще й донесе огромни и дългосрочни икономически ползи.
Дори Турция, която няма участие в проекта, има интерес от него. С намаляването на риска от петролни екокатастрофи в Босфора и турското крайбрежие на Средиземно море, се решава един голям проблем на турските стратегически проекти в туристическата индустрия.
Единствено България няма никакви косвени ползи от петролопровода Бургас-Александруполис. Българският флот няма 150 хилядни танкери за да печели от превоза на петрол по трасето Новоросийск - Бургас. Доставките за Нефтохим не са свързани с нефтопровода. Те могат да бъдат затруднени, но не и улеснени от десетократното увеличаване на трафика в Бургаския залив. Трасето Бургас - Александруполис е на стотици километри от другата българска рафинерия “Плама” и тя ще си остане един гниещ паметник на глупостта от времето на комунизма.
Какви са вредите и рисковете за България?
Повечето петролопроводи в света са трасирани по възможност най-далече от населени райони и места за туризъм. Петролопроводът “Самсун – Джейхан” е удължен на няколко места заради подобни съображения. Наскоро дори Албания заяви че ще промени трасето Бургас – Вльора, тъй-като Вльора е важен курортен център. България е на път да допусне рядко изключение от правилото. Шокиращото е, че няма никаква основателна и разумна причина за това. Вредите от проекта Бургас - Александруполис трудно могат да се оценят, но е сигурно че те ще са огромни и оценката им в пари ще се увеличава всяка година. При самото строителство ще бъдат унищожен над 30 хиляди декара девствена природа в Странджанско-Сакарския край. Ще пострадат много видове животни и растения. Ще бъде загрозен и компрометиран един район с уникална красота и огромен потенциал за селски и еко-туризъм. Ще бъде разрушена и крехката екосистема на дъното на Бургаския залив, както и на мястото където изкопаният от залива материал ще бъде насипан. От повишаването на цената на руския петрол на черноморския пазар пък ще губим регулярно около 60 милиона лева годишно – повече от приходите от транзитни такси.
Несравнимо по-големи ще бъдат вредите при сбъдване на неизбежните рискове свързани с този вид съоръжения. Десетократното увеличаване на доставките в Бургаския залив в много по-голяма степен ще увеличи и вероятността от сблъсъци и петролни разливи. Особено опасни ще бъдат инцидентите със съдовете от 150 хиляди тона, каквито досега не са акостирали на петролния терминал. Черно море има незначителен водообмен със Световния океан и неговите възстановителни способности срещу петролни замърсявания практически са нулеви. Един масиран петролен разлив може да унищожи живата екосистема и да замърси морската вода и южните ни плажове за десетина години. Хиляди хора и цели населени места ще останат внезапно без препитание. За дълго, а може би завинаги любителите на нашите плажове ще се насочват към турските и гръцките курорти. Само от туризма загубите ще се измерват с милиарди. Стотици милиони левове на българските данъкоплатци ще отидат за почистване на крайбрежието.
Годишно в света се случват между 10 и 15 големи (над 2000 тона) разлива от танкери. Инцидентите по трасетата на тръбопроводите също са неизбежни. През последните 5 години 77 % от случаите и 73 % от разливите на петрол са станали при преливането и транспортирането на суров нефт по тръбопроводи. Общият обем на разливите от тези случаи е над 58 хиляди тона годишно. За частичното отстраняване на последиците (защото в повечето случаи пълно отстраняване е невъзможно), се харчат от 150 до 330 млн. долара. Отделно на всеки две години в света стават катастрофически взривове и пожари свързани с морския пренос и съхранението на петрол. Това регулярно се случва в страни с много по-добри традиции, дисциплина и контрол в използването на петролни съоръжения от България. Неминуемо ще се случи и у нас.
За да поеме подобни рискове една страна трябва да има неимоверно голяма и трайна финансова изгода, непреодолима необходимост, или огромен и обществено легитимен национален интерес. Нашият случай не само че не е такъв, но както се вижда вредите ще бъдат повече от ползите. За Бургас – Александруполис няма дори задължителната по закон държавна “Оценка за въздействие върху околната среда”. И този абсурден проект не само че е на път да се осъществи, но е политически подкрепян, медийно обгрижван и пропагандиран с наукообразно говорене за някакви абстрактни политически ползи и перспективи. Върхът на абсурда предстои. Президентът Първанов при посещението си в Гърция щял да обсъжда с президента на Русия как да се ускори строителството на петролопровода. Сега като че ли никой не се притеснява от това. После ще бъде не само късно но и много, много скъпо.
* Текстът е препечатан от вестник "Гласове"
Стигнаха и те до идеята, че като не могат да ги вземат, поне могат да ги заобиколят! 
. И аз бих избрал алтернативни решения.
През Турция... 
Отвреме-навреме ги понатиснеш, после им пробуташ малко бензинец - всички щастливи... Малките държави с малко се задоволяват! 
цялата страна пък и Мраморно море е жива бомба, понеже е голяма сеизмична зона, така че представете си какво би могло да стане при евентуална експлозия...... 
и по-добре въобще да не изпълняват проекта