Станислава (01.48 през нощта) :
нашия по кино ни даде да пишем "Сценарна заявка", представяш ли си?
Станислава (01:48 ) :
ужасно звучи
Станислава (01:48 ) :
все едно съм в соц-а
Симион (01:48 ) :
ами какво се чудиш, с тоя факултет и тези преподаватели
Симион (01:48 ) :
не си мърдала нито на метър от соца
Станислава (01:48 ) :
същото е, само термините са различни
Станислава (01:48 ) :
леле, вярно съм в соц-а
Станислава (01:48 ) :
добре, че ми отваряш очите
---------------------------------------------------------------------------------
Други признаци, че комунизмът все още е в СУ:
- Няма конкуренция между преподавателите. Студентите искат при един, обаче в програмата им от сто години е заложен друг.
Резултатът - полупразни зали при нежелания учител, докато младият чака някой от старите да умре, за да се издигне до нещо повече от главен асистент (което пак е невъзможно, защото комунистите не умират
- Повечето са чували за неща като и-мейл, но все още не е дошло времето за неговата употреба.
Резултатът - в точно определен ден и час носите написаните текстове в кабинета на въпросния човек. И-мейлът чака своя звезден миг, караме го да се чувства непотребен
- Учебните програми и планове се разпространяват апокрифно, от ръка на ръка се преснимат, защото няма такова нещо като сайт, на който да се качва информация.
Резултатът - караме информацията да се чувства безполезна! (това във факултет, в който информацията трябва да е най-важното. Как после да обясниш на студентите какво е информация и колко е важна тя?)
- Учебните планове никой не счита, че трябва да се осъвременяват. В епохата на информационното общество се борави със статична информация. В същото време усещате как покрай вас всичко тече с бясна скорост, а вие се чувствате като бавно развиващ се, като човек не на мястото си.
Добре че има хора, като Никoлай Чавдаров и Нели Огнянова, да предотвратят опита ви за самоубийство или отказа ви от журналистиката, защото са ви светнали за модерните аспекти на професията и са осъзнали силата и скоростта на информацията.
Резултатът - има малка вероятност да не се самоубиете (ментално) от отчаяние, че това представлява мястото, за което сте мечтали в наивните си детски години
---------------------------------------------------------------------------------
Ама и ние, като децата, само искаме, без нищо да даваме от себе си... Всъщност "ние" е силно казано. Ако щете вярвайте, но студентите наистина почти нищо не изискват от образователните институции. Дипломите са им достатъчни, без значение, че хартийката сама по себе си не означава нищо.
----------------------------------------------------------------------------------
Под статията в http://nabludatel.info има интересен коментар и на преподавател от факултета по журналистика
-----------------------------------------------------------------------------------
При вас усеща ли се комунизъм или нещо подобно?
Можете да оставите коментар и в блога. Не изисква регистрация.
Чете се в Блогосферата на "Дневник" и Мегафона на "Капитал"
.


