След всичката критика, която чух откакто тръгна по кината, очаквах да ме разочарова много.
Стана точно обратното.
Пищността му е прекалена, но парадоксално именно визуалното пиршество, което представлява (включително и използването на 3D), ме вкара още повече в историята. (Признавам обаче, че това е филм само за голям екран - ефектът не би бил същият, ако се гледа вкъщи, предполагам.) Саундтракът също ми допадна, въпреки че първият път, когато се чу дъбстеп и хип-хоп, почти се сгърчих от несъвместимостта на музиката с епохата.
Интересното е, че някои от темите на самата книга (която, симетрично, прочетох за пръв път точно преди година) ги осмислих по-ясно именно през филма.
